Историята на класическата китара.

"Китарата" е основна категория на guqin, която принадлежи на guqin.As рано в осмия и деветия век, имаше арабски и латински китара, и първата китара, музиката, е първият роден в 13-ти век от цар Алфонсо х В петнадесети век започва да се издига друг подклас от системата на луте, струнната китара, постепенно превръщайки оригиналната арабска китара в остаряла, а латинската китара се превърнала в бивара. Най-популярният период в Испания е между 1535 и 1578 г. .Lute също полага основите на класическата музика през 16 век и все още заема място в подчинените категории лютня.

Преди ренесанса развитието на лирата е слабо. С непрекъснатото създаване и усъвършенстване на музикантите. По време на Ренесанса през шестнадесети век разпространението на лютнята и бивирата е било безпрецедентно. Появиха се множество музиканти и композитори. В барока поради лекото представяне на испанската китара, той е бил изключително популярен сред хората. Светлината все още е постигнала значителен статут през този период и е произвела великия "баща на музиката" Бах и мъдър. Техните два приноса към музиката за лютня са безспорно несравними .Буира и последвалото издигане на китарата са важни типове китарни струни, които взаимно се подсилват и се развиват от гледна точка на репертоара, техниките за игра и техниките за производство.
Преди класическия период китарата имаше четири сложни струни и пет сложни струни. Недостатъкът на сложните струни е, че големият брой струни затруднява нагласяването, така че подобрената форма на пет единични струни скоро стана популярна. През 1790 г. германците добавиха шеста низа, като направиха шестточковата настройка на тока EADGBE за първи път. Оформянето на класическия китарен хардуерен процес е резултат от подобрението, направено от испанските лутехи в средата на 19-ти век, което установи сегашната дължина от 65 см национален стандартен низ. През 1946 г. американският учен Берт августин разработи найлонови струни и ги приложи подобряването на струнните материали на класическата китара, арфата, лютнята и т.н. Найлонови струни не само издържат на по-високо напрежение и по-драматични физически промени, но също така живеят по-дълго, значително подобряват звука и обема на класическите китари и почти изцяло заместват по-крехки стрингови струни.